Юридически факултет на УНСС

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

на

УНИВЕРСИТЕТА ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАСТВО

исторически преглед

1.

 През 2021 г. Юридическият факултет на Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ отбелязва 30-годишнината от създаването си. Институционалната история на Факултета започва с решение на Академичния съвет, взето на 20.03.1991 г. С това решение академичната ни общност реализира своя заветен стремеж да предложи на българската общественост алтернатива в юридическото образование. Но тази паметна дата бележи не началото, а един нов етап в преподаването на правни науки в УНСС.

2.

 Начало на юридическото образование се поставя със самото създаване на Свободния университет за политически и стопански науки през 1920 г. Свободният университет възниква в преломен за страната момент като нов център за висше образование и наука, наред с Българската академия на науките и Държавния университет (днес Софийски университет „Св. Кл. Охридски“). Планът за неговото създаване обединява група видни общественици, държавници и учени, които са решени да предложат нов подход във висшето образование. Идеята е да се създаде университет, който да подготвя стопански и управленски елит, способен да изведе България от двете национални катастрофи, настъпили след войните за национално обединение (1912-1918 г.). Концепцията на нашите първостроители е да предоставят комплексни знания в областта на правото, икономиката и политиката. Избраният от тях път обединява потенциала на редица от най-видните представители на българската юридическа мисъл за тази епоха, които се присъединяват към преподавателското тяло на новоучреденото просветно средище. Инициативата за неговото създаване е подета от акад. Стефан Бобчев – изтъкнат юрист, публицист, политик, учен и държавник. На 21 май 1920 г. той свиква в Славянското дружество в София инициативна комисия, която взема решение още в същата година новият университет да отвори врати за своите бъдещи студенти. Комитетът предлага да бъдат обособени три факултета (отдела): Политически (дипломатическо-консулски); Административно-финансов и Търговско-стопански. В хода на разискванията се обсъжда и идеята за изграждане на самостоятелно Юридическо отделение, но тя бива отхвърлена, за да не се създава конкуренция между Свободния и Държавния университет[1]. Независимо от това, още от първата година на своето съществуване Свободния университет предоставя на студентите, обучавани в сформираните факултети, широк каталог от правни дисциплини. Показателно за юридическата „закалка“ на бъдещите дипломати, финансисти, счетоводители и въобще на завършилите университетa е, че правните дисциплини заемат половината или повече от половината от общия хорариум, през който преминават в учебните си курсове .

През 1920-1921 г. Свободният университет подготвя своите студенти в следните правни дисциплини[2] :

 В рамките на Дипломатическо-консулския факултет: „ Основни начала на правото и държавата“; „Основни начала на финансовата наука и финансовото право“; „Конференции по българско и сравнително гражданско право“; „Конференции по сравнително конституционно право“; „Административно право (обща част)“; „Междудържавно право“; „Международно частно право“; „Търговско и морско право“, „Съдебно право“.

 В рамките на Административно-финансовия факултет: „ Основни начала на правото и държавата“; „Основни начала на финансовата наука и финансовото право“; „Конференции по българско и сравнително гражданско право“; „Конференции по сравнително конституционно право“; „Конференции по наказателно право“ „Административно право (обща част)“; „Административно право (специална част)“; „Съдебно право“; „Финансово право и администрация“; „Стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията (национални и международни)“;

 В рамките на Търговско-стопанския факултет: „ Основни начала на правото и държавата“; „Основни начала на финансовата наука и финансовото право“; „Конференции по българско и сравнително гражданско право“; „Конференции по сравнително конституционно право“; „Съдебно право“; „Административно право (обща част)“; „Междудържавно право“, „Международно частно право“,“ Търговско и морско право“; „Стопанство и законодателство на пътищата и съобщенията (национални и международни)“.

 В периода 1930-1932 г. каталогът на преподаваните до момента правни дисциплини се обогатява с курс по „трудово право“ и по „кооперативно право“. Само правните дисциплини, преподавани през този период в Свободния университет, достигат 13. За сравнение може да се посочи, че Юридическия факултет на Държавния университет започва своята история с общо 14 дисциплини [3].

 Залог за успешната правна подготовка на студентите е обстоятелството, че в Свободния университет преподават най-изтъкнатите за времето имена от българската юридическа мисъл: Петър Абрашев, Стефан Бобчев, Петър Богаевски, Венелин Ганев, Стоян Данев, Тодор Кулев, Владимир Моллов, Константин Соколов, Петко Стоянов, Йосиф Фаденхехт , Иван Базанов, Стефан Баламезов, Георги Генов, Любен Диков, Любомир Владикин, Никола Долапчиев, Петко Стайнов, Димитър Силяновски, Хр. Тодоров, Илия Янулов, Цеко Торбов и др.

 Към тази плеяда изтъкнати учени – юристи се присъединяватМихаил Геновски и Райко Ошанов, които първоначално се дипломират в Свободния университет, след което и в Юридическия факултет на Държавния университет. В последствие и двамата развиват забележителна научна дейност, която ги нарежда сред доайените на българската юридическа мисъл. През 1931 г. М. Геновски е прогласен за един от първите доктори по право на Софийския университет (заедно със своята съпруга Вера Златарева) [4]. Райко Ошанов е посочван за основоположник на българското трудовоправна доктрина. И двамата учени се връщат като преподаватели в нашия университет [5] като утвърждават изградените до момента академични традиции на съчетаване между икономическата и юридическата доктрина.

3.

 В учебните планове практическите занятия често се означават като „правна практика“ или „правна конференция“. Практикумът по административно право за първи път е въведен през 1930 г. от акад.Петко Стайнов и проф. Т. Кулев. Интересен щрих от провежданите практически занятия представя проф. Венелин Ганев , който в една от своите статии, споделя за дейното участие в упражненията на неговите студенти от Свободния университет [6]. Практическата насоченост на обучението в Свободния университет се приема за важна специфика от неговите инициатори, която трябва да го отличава от Държавния университет. Целта е поставена ясно още през първата учебна година: да се подготвят хора „със солидни специални познания, годни за практическа работа в областта на политическата и дипломатическа консулска служба, на администрацията и финансите, на търговията и индустрията, на банковото и кооперативно дело “, затова от всички важни предмети„първо място в преподаването заемат практическите занятия“ [7].

4.

 Наред с преподавателската си работа, академичният състав на Свободния университет развива и дейна научна дейност. Към университета функционира Институт за административни изучавания, който е замислен да прерасне в общ институт за държавно право със секции по административно право, конституционно право, международно право и политически учения. Негови първоначални ръководители са М. Генадиев (от Върховен административен съд) и акад. Петко Стайнов [8]. Издават се монографии, учебници, помагала и други учебни пособия за нуждите на юридическата подготовка. Като пример могат да се посочат няколко заглавия, сред които очеркът на проф. Стефан Баламезов „ Парламентарно право на Славянските страни“ (1926 г.), учебникът на проф. Георги Генов подипломатическо и консулско право (1937 г.), учебникът на проф. П. Богаевски по международно право в няколко тома (1925 г. – книга I), двутомният курс по търговско право на Любен Диков (1925 г.) и т. н. С посвещение на Свободния университет д-р Г. Гълъбов (преподавател по турски език в университета) издава своя уникален труд по "Мюсюлманско право" (1924 г.), което и до днес си остава едно от най-задълбочените правни изследвания, издавани от български автор по тази проблематика. Значими научни разработки се публикуват в периодичните университетски издания: Годишник (Annuaire de l`Universite libre des sciences politiques), „Научен преглед“ („Revue scientifique“ ) , както и вестник „Академически глас“.

5.

 През 1940 г. със специален закон, обнародван в ДВ, бр. 126 от 07.06.1940 г., Свободният университет е одържавен и негов правоприемник става създаденото със закона Държавното висше училище за финансови и административни науки. При това, то запазва уникалния си стопанско-правен профил, който го отличава от висшите училища, създадени след него във Варна и Свищов (дн. Икономически университет и Стопанската академия „Димитър А. Ценов“). Държавното висше училище за финансови и административни науки остава верен на изградената традиция. Неговите учебни програми продължават да предлагат на студентите задълбочени познания в областта на юридическите, икономическите и политическите науки. На структурно ниво, в него се обособяват два факултета: финансов и административен. Характерна черта за този период е, че юридическото образование продължава да се профилира и вече се позиционира в отделни катедри [9]. Това са:

В структурата на финансовия факултет:

• Катедра „Финансова наука и финансово право“ с ръководител проф. Ст. Списачев;
• Катедра „Гражданско и търговско право“;

В структурата на административния факултет:

• Катедра „Държавно и конституционно право“ с ръководител проф. Янко Сираков;
• Катедра „Административно право“ с ръководител проф. А. Ангелов;
• Катедра "Трудово право и социално законодателство с ръководител проф. Ил. Янулов.

 През този период към преподаваните до момента множество правни дисциплини се включват и „Основи на наказателното право“, „Престъпления по служба“, „Финансовонаказателно право“, „Основи на гражданския процес“, „Основи на наказателния процес“, „Общинско право“, „Наказателни наредби в административните закони“, „Международно трудово право“. Продължава и предлаганото до момента чуждоезиково обучение. Преподавателският състав е допълнена с нови кадри. Привлечени в академичния състав са Ангел Ангелов (административно право), Петко Венедиков (по гражданско право), Любомир Владикин („Обществени и политически учения през ХХ в.), Никола Коларов (държавно право), Стефан Спасичев (финансова наука и финансово право), Янко Сираков (държавно право и морско право), Цеко Торбов (теория на държавата и правото) [10]. Постъпват още Любен Василев, Ал. Кожухаров, Прокопий Киранов, Александър Илков, Досю Драганов, Веселин Христофоров и др.

 Дава се нов стимул за развитието на научната дейност. За тази цел е сформиран Институт за социални и държавноправни проучвания, одобрен от Министерството на просвещението [11]. Издават се монографии и периодични издания. В Годишника на Държавното висше училище за финансови и административни науки (Annuaire de l'École d'État des hautes études financières et administratives de Sofia) се публикуват значими правни изследвания. Някои от тях имат монографичен характер. Няколко заглавия илюстрират това обстоятелство. В броя от 1942 г. това например са монографиите: Ангелов, А. „Некомпетентност или превишаване на власт“ като повод за отмяна на като повод за отмяна на административни актове (112 с.); Списачев, Ст. Военна данъчна система (108 с.); Сираков, Я. За личните свободи. (90 с.); Янулов, И. Социологичен и правен анализ на международното трудово законодателство (111 с.). В излезлия през 1943 г. брой това са: Янулов, И. Социално покровителство на майчинството у нас и в чужбина. (85 с.); Свраков, Г. Нормирането в Германия (62 с.); Сираков, Я.Конституционните реформи във Франция. (90 с.); Генов, Г. Българско международно частно право (стълкновителните норми) (80 с.). Забележително като обем е и правното изследване на проф. М. Геновски, посветено на Конституцията на Югославия, отпечатано в Годишника от 1947 г. (вж. Геновски, М . Югославия – народна демокрация – конституционни принципи (128 с.). В същия брой са публикувани и други значими изследвания: Христофоров, В. Понятието обществен имот – сравнителноправно изследване (52 с.); Илков, Ал. Субективните публични права (в обем от 88 с.). Значимият труд на Ал. Илков също е с монографичен характер и може би остава и до днес един от най-задълбочените трудове по тази тема. Освен изтъкнатите заглавия, Годишника публикува и множество интересни студии и статии от правната проблематика. Много от тях нямат аналог и до днес в правната доктрина. Вж. например в Годишника от 1942 г.: Стайнов, П. Възможността на ВАС да се произнесе по актове, които не са от неговата компетентност (Теория на ВАС като регулатор на компетентностите) . В годишника от 1946 г.: Христофоров, В. Въздушното пространство като част от общественото имущество на държавата ; В Годишника от 1947 г.: Драганов, Д. Видове надзор върху общините, и т. н.

 Животът на Държавното висше училище за финансови и административни науки е кратък. Промените, настъпили в страната след 1945 г. предвещават трудните времена пред него. В този период се приема от Министерския съвет Наредба-закон за прочистване на преподавателския състав, който има много широк обхват и се отнася от основните до висшите училища. В резултат нашият университет губи около 1/3 от преподавателския си състав [12]. Редица изявени учени са изключени по политически съображения. В условията на изграждащата се тоталитарна държава и характерната за нея тотална намеса на в обществения живот, през пролетта на 1946 г. се създава специална комисия, която има за задача да обсъди и да даде препоръки за преобразуванията на висшите училища. С оглед провеждането на социалистическо планово развитие, изключващо потенциалното конкуриране между каквито и да било структурни звена (вкл. образователни), се приема план за принудително сливане между нашия университет и Отдела за държавни и стопански науки при Софийския университет. По силата на приетия през 1947 г. Закон за висшето образование в резултат на тяхното сливане се формира самостоятелен „Факултет за стопански и социални науки“ към Софийския университет. В неговите рамки продължават да функционират правните катедри „Финансова наука“, „Държавно и конституционно право“, както и „Трудово право“. И това решение обаче се оказва с краткотрайни последици. Отнемането на самостоятелността на Държавното висше училище за финансови и административни науки е отчетено като грешка.

6.

 През 1951 г. самостоятелността на Университет в възстановена с Постановление на Министерския съвет № 1598 от 30.ХII.1951 г., чрез отделянето на Стопанския факултет в самостоятелен Висш икономически институт[13]. От 1953 г. той носи името „Карл Маркс“ (Известия, бр. 23 от 20 март 1953 г.).

 Поредната организационна трансформация бележи 40-годишен период в институционалната история на нашата Alma mater. По този начин, в периода 1951-1990 г. наследникът на някогашния Свободен университет – първото и за дълъг период единствено частно висше училище, създадено по европейски образец, се изгражда като висш икономически институт, от чийто кадри се очаква да осъществят социалистическото преустройство на страната. На фона на случилите се структурни промени, новият институт продължава да пази духа на своите предшественици. Преди всичко, той запазва образователния профил на своите институционални предшественици. И макар вече да е тясно ориентиран в полето на икономиката, той не прекъсва изцяло изградените си традиции в сферата на правните и политическите науки. Напротив: полагат се основите, вещаещи бъдещото изграждане на самостоятелни факултети, обединяващи в организационен и кадрови план университетските учени от тези научни полета (ф-т „Международни икономически отношения“ (от 1975 г.), както и Юридически факултет (от 1991 г.). При все това, в първоначалните години след отделянето на Висшия икономически институт, юридическата подготовка на бъдещите икономисти е значително ограничена. Самите правни катедри, които в ДВУФАН наброяват 5, а във Факултета за стопански и социални науки – 3, в рамките на Висшия икономически институт биват обединени в обща катедра „Правни науки“ с ръководител проф. Димитър Димитров [14]. Освен него, основатели на тази нова обединена катедра по правни науки са професорите Михаил Геновски и Веселин Христофоров. Първоначално катедрата е позиционирана в Планово-статистическия факултет на института [15], но впоследствие преминава към Търговски факултет, а след учредяването на факултет „Международни икономически отношения“ преминава организационно към неговата структура[16].

 От средата на 70-те години катедра „Правни науки“ отстоява линията на профилирано обучение по правните дисциплини на студентите от икономическите специалности. По този начин те провеждат политика на възраждане на някогашната традиция по обучение на бъдещите икономисти в различни отраслови правни науки. Ръководството на факултет „Международни икономически отношения“, в структурата на който се позиционира правната катедра в този момент, откликва с нужното разбиране. В резултат на извършената реформа в учебните планове се създават множество специални правни дисциплини: „Правно регулиране на вътрешната търговия“, „Правно регулиране на материално-техническото снабдяване“, „Транспортно право“, „Патентно право“, „Финансово право“, „Трудово право“, „Гражданско и търговско право на капиталистическите държави“ и „Правно регулиране на външноикономическата дейност“. През 1984 г. започва преподаването на Стопанско право (предшественик на дисциплината търговско право, възстановена в програмите след рухването на социалистическия режим). Продължава обучението по административно право. През този период катедрата укрепва кадрово с постъпването на много нови преподаватели: Филип Рачев, Божана Неделчева, Петър Арсов, Никола Каменов, Златка Сукарева, Елена Кирчева, Николай Николов, Емил Златарев, Иван Владимиров. През 80-те години в катедрата постъпват Любен Караниколов, Ирина Мулешкова, Христина Балабанова, Валери Димитров, Свилена Симеонова, Слави Кралев, Борис Ланджев и други.

7.

 Обществено-политическите промени, белязали периода 1989-1990 г., дават отражения и върху съдбата на Висшия икономически институт. На 27.04.1990 г. с решение на Академичния съвет той е преобразуван в Университет за национално и световно стопанство. Това важно събитие от нашата академична историята формира съвременната институционална рамка, която консолидира академичната ни общност и проправя пътя за изграждането на един модерен център за висше образование и наука.

 В този исторически момент се прави и решителна стъпка за реализация на стремежа на академичната ни общност да предложи алтернатива в юридическото образование, която е формализирана с решение на Академичния съвет от 20 март 1991 г. С Решението се предвижда създаване на самостоятелен юридически факултет (първоначално департамент) към УНСС. По този начин Университета за първи път в своята многогодишна история започва да подготвя юристи, на които след рухване на тоталитарния социалистически строй се възлага задачата да изградят България като демократична и правова държава.

 Зад увереността, с която се взема решението за създаване на самостоятелен юридически факултет, се крият изградените традиции в преподаването на юридически дисциплини и впечатляващият кадрови потенциал на катедра „Правни науки“.

 Следва да се подчертае виждането на основателите на факултета за неразривната връзка между икономическите, политическите и юридическите науки, която връзка е отчетена още през 1920 г. от страна на основателите на Свободния университет за политически и стопански науки . Образователният профил, фокусиран основно върху тези три научни полета, характеризира нашия университет от момента на неговото възникване, независимо от институционалните трансформации, през които преминава. Създаването на самостоятелен Юридически факултет позволява Университетът за национално и световно стопанство да застане редом до сродни висши училища от Западна и Централна Европа, където е общоприето разбирането, че мястото на юридическото образование е именно в университетите със специализиран бизнес профил (като Виенския икономически университет, Лондонско училище по икономика и политически науки и т. н.).

 Първоначално кадровият състав на новосформирания факултет в УНСС е обезпечен от преподавателите на съществуващата до момента правна катедра. Към тях се присъединяват и новопостъпилите преподаватели Борис Ланджев, Георги Боянов, Никола Филчев, Любен Корнезов, Атанас Василев, Бойко Рашков, Симеон Тасев, Димитър Радев, Виктор Иванов, Илонка Пешева-Горанова, Иван Цветанов, Петър Петров, Райна Койчева, Гергана Боянова, Таня Йосифова, Павел Смолички, Диана Маринова, Надежда Христова, Захари Торманов, Живко Драганов и др. В рамките на факултета се обособяват катедра „Частноправни науки“ и катедра „Публичноправни науки“. В последствие са създадени и катедрите „Наказателноправни науки“ и „Международно право и право на Европейския съюз“.

8.

 През 2021 г. Юридическият факултет на Университета за национално и световно стопанство отбеляза 30-годишнина от създаването си, както и 101 години от полагане на основите на юридическото образование в Университета. Високите постижения, постигнати само през тези първи три десетилетия от неговото съществуване са ясен знак, че целите на нашите първостроители са категорично изпълнени. Свидетелство за тези постижения са данните за нашите възпитаници, които се реализират изключително успешно на всички нива в обществения живот на страната. Данните на Националната рейтингова система на висшите училища за направление „Право“ са категорични. От ежегодното им представяне става ясно, че реализацията (приложението на придобитото образование) на завършилите специалност „Право“ в Юридическия факултет на УНСС е най-висока измежду всички останали сродни звена в страната [17]. Програмната акредитация, която нашият факултет получава през 2010 г. и 2017 г. от Националната агенция за оценяване и акредитация също е една от най-високите, измежду всички сродни звена в страната. Залог за високата реализация на нашите кадри е специфичната образователна система на Факултета, която успешно съчетава теоретичната подготовка с нейното практическо приложение по време на следването.

 През тези десетилетия нашите възпитаници се доказаха като добре подготвени професионалисти, които заемат достойно място във всички нива на съдебната система, държавната и общинска администрация и в бизнес-структурите.

 Наред с успехите на нашите възпитаници несъмнено следва да бъде изтъкнат и приноса на академичния състав. От 1991 г., когато е създаден като самостоятелно звено, преподавателското тяло се състои от юристи, известни не само с теоретичните си достижения, но и със своя богат практически опит. Мнозина от преподавателите постъпват в УНСС още от преди създаването на факултета. В това число са професорите Михаил Геновски, Веселин Христофоров, Емил Златарев, Любен Караниколов, Златка Сукарева, Христина Балабанова, Божана Неделчева, Валери Димитров, Иван Владимиров, Филип Рачев. Около тях се формира академичното ядро на катедра „Правни науки“ във ВИИ „Карл Маркс“, което прерасна в Юридически факултет.

 Огромен е приносът и на професорите М. Геновски (1903-1996), В. Христофоров (1914-2001) и Иван Владимиров (1927-2019 г.), за правната наука в страната и утвърждаването на Юридическия ни факултет.

 Декани на Юридическия факултет от възникването му като самостоятелно звено са: проф. Емил Златарев (директор на Юридическия департамент през 1991 г.), проф. д-р Любен Караниколов (първи декан в периода 1992-2000 г.), проф. д-р Георги Боянов (2000-2007), проф. д-р Христина Балабанова (2007-2015 г.), проф. д.ю.н. Живко Драганов (2015-2019 г.).

*  Основната част от горната информация е почерпена от доклада „30 години Юридически факултет, 101 години юридическо образование в Университета за национално и световно стопанство“ с автори доц. д-р Захари Торманов и докторант Сюлейман Башов, изнесен на юбилейната научна конференция